Дафовска и японското домакинство на СК

На 10 февруари 2011 председателят на федерацията по биатлон Катя Дафовска дава едно интервю, което прочетох в ски.бг. Нещо в него доста ме притесни. Тя изтъква, че за да получи Банско домакинство на Световна купа трябват няколко милиона, за да се вдигне масивна многофункционална сграда край трасето.

Разбирайте, на Бъндеришка поляна май ще се строи още. Тази сграда, вероятно ще е бая голяма, защото освен съблекални за състезателите, вакскабини, ресторант, тя щяла да приютява и има голям пресцентър. Дафовска каза, че трябва и много повече трибуни около стадиона, хубавото е, че те поне са подвижни, но както казва олимпийската шампионка, трябва да се влагат средства, и то нееднократно.

Правилно е обаче нейното заключение, че предимство на старите зимни центрове са техните традиции в организацията и местоположение, защото са в центъра на Европа, докато ние сме по-отдалечени и транспортирането е по-трудно. Нищо не споменава за липсата на сняг, но техният спорт не е толкова чувствителен и как се е наложило, само с малко мятане на сняг може да се решат нещата.

Длъжен съм да поздравя Дафовска, защото тя е първият спортен функционер, който честно изтъква нашето географско местоположение като неконкурентно за големи форуми в Европа. За разлика то Цеко Минев и повтарящият го като папагал Б. Борисов, който лъже, че Япония не могла да стане домакин на световната купа по ски, защото не могли да се преборят, олимпийската шампионка, а е абсолютно директна.

Как си представяте белият керван в Япония? Има много причини за това:

• Там вали много и пресен сняг, а това за съвременните алпийски ски на топ ниво е негативно. Трябва да се чисти на ръка.
• Далече е от Европа и логистиката е ужасно трудна и безсмислена за едно състезание. Когато скиорите имат състезания в Северна Америка те имат там две – в САЩ и в Канада, които са едно след друго, всичко останало е в Европа. Вижте календара на ФИС Жени и Мъже. Да, във Формула едно, където логистиката е много по тежка, има още по широка география, но пък състезанията са групирани по региони и тези в Азия и Австралия се комбинират. Реално, надали ще има състезание в Япония, преди да има такова съпътстващо такова в Китай или Корея.
• Повечето спонсори на състезанията в СК са европейски, насочени към пазара на Стария континент. Въобще това, че всеки бранд си има таргет с опреден географски район си е голям проблем при организирането на такива вериги състезания. Не са толкова много търговските марки, които искат да се наложат на всеки пазар на всеки континент. За това е трудно да се намерят такива универсални рекламодатели. Ако погледнете спонсорите дори на Олимпиадата, ще видите фирми, които не познавате, но са силни в някой друг регион. Може да ви изглежда малко странно и неубедително, но това е много по-важен въпрос, отколкото какви писти има в един курорт.
• Не на последно място – японците нещо не си дават зор да сменят лифтовете си и по специално да купуват европейски, а това е изключително важно. Защо? Ами двата бизнеса са дълбоко свързани и взаимозависими. Производителите на лифтове са най-силните компании в ски сегмента. Те имат много лостове за влияние и тн. Не забравяйте, че е важно да си купиш първо нови лифтове и чак после всичко останало.

Така че това са причините Япония да няма домакинство на СК. Останалото са фойерверки и общи глупотевини.

Етикети: лифт, оценка, цеко минев

арх. Емил Леков

Дойде време да отдадем заслуженото и да отбележим приноса на един от най-дейно обслужващите куротно-строителните амбиции на Цеко Минева, а именно арх. Емил Леков.  Същият е собственик на проектантското бюро „Иви"с, което е правило СПУП на ски зоните „Алеко", „Банско", „Добринище", „Паничище" и „Трявна" (щото там се е счупило от условия, ама нейсе).

Да започнем с фирма „ИВИС".  Същата е създадена на 11.03.1989 г. Първоначално е регистрирана като ЕТ, но през 2004 е пререгистрирана като "ИВИС-проектиране и дизайн"ООД, като в обхвата на дейности е включен Търговия с Недвижими Имоти, Инвестиране, Дизан и Мода. По настоящем фирмата е
собственост и се представлява и ръководи от Мениджър Ст.Научен Ст.Арх. Емил Леков и асистент мениджъри Л.арх. Виолета Донева и Текст/Инж. Дизайнер Мениджър Ивайло Леков.  Адресът ѝ е: гр.София, ул."Любата"№ 4-6, вх.1.  Сайт: www.ivisbg.com

Както е видно в същата фирма работи и синът му – Ивайло Леков, като се е описал като Моден Дизайнер и е турил едно Мениджър пред името си.  Същият господин нашумя с това, че грубо погази всякакви закони и морал, като скри от маката детето, което има от адреналинката Яна (момченцето между другото е кръстено на дядо си).  Освен това там имаше и една жалка история с едно домашно порно, което допълнително придава лош вкус на тези нелепи представители на хайлайфа.  Въобще цялата тази история показва моралните качества на семейство Лекови и такъв човек, който не може да възпита сина си, ще ни менторствува какво трябва да стана на Витоша.  

От фирменото дело на фирмата става ясно, че на 29.09.2010г. е наложен запор върху дружествени дялове, собственост на Ивайло Леков, тъй като на 29.09.2010г. той е осъден да плати 2850лева издръжка за периода 10.03.2010 г - 10.09.2010 г., ведно със законната лихва, такси и разноски.  За сметка на това дружеството отчита счетоводна загуба.  Ако ви се чете вижте фирменото дело на сайта на Търговския регистър, ЕИК на дружеството е 131286885.

Интересните факти и обстоятелства около сем. Лекови не свършват до тук.  Трябва да се отбележи, че съпругата на арх. Леков - Марияна е (била – според публикации в някои сайтове, но според официалния на общината все още е) главен архитект в община „Слатина".  Това поне на мен ми обяснява абсурдните сгради в моя квартал.  И ако си мислите, че това е една невзрачна община, think again, в нея влиза презастроените квартали Гео Милев и Редута, апетитния Яворов, летището и новите административни сгради около му, БАН, завод Електроника с новите административни комплекси в него и тн.  Всъщност и съпругата на този знатен архитект не пада по-долу от него.  Тя години наред е била главен архитект на община Панагюрище, но новият кмет Георги Гергинеков я е уволнил дисциплинарно на 4 април 2006.  Работата ѝ в район „Слатина" се описва като временна, докато се съдила с община Панагюрище.  Според тази публикация и от новата работа арх. Лекова била помолена да напусне доброволно и в момента работила в Дирекция архитектура и градоустройство.  (За последното също не съм сигурен)  По-късно Лекова уж била възстановена на работа в Панагюрище от първоинстанционния съд, а повече за цялата съдебна сага може да прочетете тук.  Архитектка е уволнена от революционния град, тъй като ѝ е наложено наказателно постановление от Началника на РДНСК гр.Пазарджик, с което на основание чл.232, ал.1, т.2 във връзка с чл.145, ал.1 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 200 лв.  Това е видно от съдебно решени на Административен съд – Пазарджик от 25.10.2007г. По натам разбираме, че районния съд е установил, а административния потвърждава, че Мариана Лекова в качеството си на главен архитект на Община Панагюрище е извършила административно нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Установено е, че тя е издала разрешение за строеж през 2005г. за „Снек бар" в нарушение на чл.145, ал.1 от ЗУТ - а именно без да извърши проверка с предвижданията на подробния устройствен план, съгласно който този имот е отреден за жилищно строителство.  Във визата за проектиране е отбелязано изрично, че „парцелът съгласно ПУП се предвижда за жилищно строителство", но тя самоволно го е сменила.  Съгласно разпоредбата на чл.З от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, действала към момента на одобряване на ПУП на гр.Панагюрище от 1980г., предназначението на парцелите и тяхното застрояване е било такова за жилищно строителство, комплексно строителство или строителство на обществени сгради. И тъй като главния архитект на общината е издал разрешение за строеж за построяването на обществена сграда в парцел, отреден съобразно ПУП за жилищно строителство, то безспорно е осъществил състава на нарушението по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.

Собственост на фамилията е и строително-инвестиционна компания „ДИВА-Домстрой" ООД.  Интересното при не я са реализираните ѝ обекти.  Единият е кооперация в Редута (община Слатина).  Има построени и кооперация, 4 хотела и няколко къщи в гр. Стрелча, в сайта на която Леков е написан за техен главен архитект - http://www.strelcha.bg/administration/team.htm.  Като реализирано промишлено строителство има 3 ски станции в Банско.  В общи линии това са направили.

Ски зона „Алеко"

Какви са тезите на арх. Леков за Витоша?

Според едно интервю на „един от водещите архитекти в София" (Леков) достъпът до района на "Алеко" е затруднен, тъй като се разчита единствено на Симеоновския лифт, на един път в лошо състояние и на недостатъчен брой места за паркиране в района на хижа "Алеко".  Реално достъпът е достатъчен с оглед на две обстоятелства: общият капацитет на съоръженията горе и резултатите от проведения от „Витоша ски" ОВОС.  Според него територията може да поеме около 10 000 души.  Кабинката довежда по 1 500 на час. От 8 до 11 сутринта, когато се качва основното число хора това прави 4 500.  Капацитетът на „Бай Кръстьо" е 300 души, тоест още 900.  Останалите се качват с автобус и автомобили.  Реално повечето деца на ски училищата се качват с автобуси, където те могат да бъдат надзиравани, за да не се возят сами.  Ако имаше качествен обществен транспорт до Алеко и ако се подмени Смеоновския лифт това ще е напълно достатъчно.  Реално обаче, лифта може само да се обнови, както направиха с кабинката на Боровец и капацитетът ѝ да стане 2 000 – 2 200 души на час.

Според Леков лифтове и влекове са без взаимна обвързаност. Нямало и логистика между отделните ски зони и писти. Липсва и обособен плац за начинаещи скиори. Реално погледнато с предложените нови лифтове постигнатата интеграция между съоръженията ще бъде разрушена.  Основно довеждащо съоръжение – Сименовския лифт, достигащо до Лале ще принуди хората да се прекачват.  За разлика от сегашното решение, при което те могат лесно и бързо да достигнат почти всички съоръжения веднага от плац Алеко.  Предложените лифтове не спомагат за потока от пешеходни туристи.  Вместо още сега да се оправят връзките между пистите, като се изчисти например пътеката от Романски към Лале, се казва, че за това трябват нови лифтове.

В ски зона „Алеко" няма зони за разпределение на туристическия поток.  Точно обратното, с новите съоръжения такова няма да се постигне.  Основната ос на курорта върви горе-долу равно от спирката на автобусите при х. Морени, през паркинга и Алеко до Мечите поляни.  Повечето писти са разположени или под, или над тази основна ос.  При новия вариант всички основни съоръжения няма да са достъпни от тази ос, което ще затрудни човекопотока в курорта.

Пистите с повишена трудност не са обезопасени.  Ами обезопасете ги, това е ваше задължение и може да стане още днес.

Очевадно било смесването на потоците от посетители - пешеходци, ски туристи, туристи с шейни и други средства за придвижване.  Това е курорт за всички софиянци, независимо дали със ски или пеш.  Нещо повече, много родители, които не карат ски са гора на плаца с детето си, което се учи.  Това е добър вариант, който ще престане да съществува.  Но клакьорите на Цеко повтарят неговата мантра за ски курорт без други туристи,  които не плащат.  Така е на Банско и това творение на арх. Леков страда, защото на безснежното откриването, качилите се в планината излъгани гръцки туристи се тълпяха да слизат, защото от Бъндреишка поляна не тръгва и една пътека, докато на х. Вихрен намерих само един котарак.  Такъв курорт ли искаме да направим за софиянци?  Колкото до туристите с шейни, те нямат място в парка, където движението на моторни превозни средства извън пътищата е забранено.  Толкоз

С подмяната на съществуващите лифтове и влекове се създавала и нова организация на връзките между отделните зони при отчитане на специфичния ветрови режим на Витоша. Образно казано, съоръженията са предвидени да работят така, че да може да се изключват от горе на долу (от Черни връх към финала на "Витошко лале") на три степени в тези зони, в които атмосферните условия са неблагоприятни и крият рискове за туристите. С тази организация ще се сведат до минимум дните през зимния сезон, в които зоната няма да работи поради вятър или мъгла.  Глупости на търкалета!!! Точно обратното!  С премахването на влековете от стената зоната на х. Алеко ще е затворена 75% от сезона.  Така реално ще налее броят на работещите лифтове, като де факто няма да има ново трасе, което да работи.  И сега има кабинка, Лале и Помагалски и като ги подменят пак новите лифтове на тяхно място ще работят, а тези по-нагоре не.  Това е истината.  А като съдим от опита на Банско, където духа т.нар. „Юленски вятър", който се появява при силен махмурлук на лифтаджиите и недостатъчна печалба за шефовете, опиранията през седмицата ще са често срещан феномен.  А да правим дандания за 20 уикенда в годината, нещо не ми се струва разумно.

Езерото за изкуствен сняг освен за отличните писти ще служи и при евентуални горски пожари.  Да видя пък да не повярвам.  Те все така разправят.  И на едно друго място, където тоз архитект е творил така казаха: тези писти, не са пити, те са противопожарни просеки, ама ще им фалира скоро глупавия лифт на Езерата.

Досега лифтовете не са били подменяни заради разпокъсаната собственост на съоръженията. С изкупуването им от „Витоша ски" АД има единно управление. Инициативата за разработване на проекта за СПУП вече била налице, както и волята да се инвестира на Витоша за подмяна на остарелите съоръжения.  Тази воля само многоуважаемият арх. Леков я вижда.  Аз пък като гледам откакто Цеко и Ко се качиха горе има само вятър и мъгла по медиите и нито един завинтен болт горе.  Даже не искат да оправят „Спас" за този сезон.  Нещо не се оправили.  Решили са да чакат 2014, когато ще натиснат отговорните фактори, ще изменят плана за управление и ще си развихрят коня.

СПУП се придържал към определената за зона за туризъм и спорт площ от Плана за управление на Витоша.  Така е господин архитект, така е.  И на Банско пистите не са по широки от разрешеното, и там не се ползват повече площи, отколкото са им дадени по концесия, и на Витоша така ще стане.  Само че, сега има една писта, а останало са поляни, които се ползват за ски. А вие искате половината от тези поляни да ги прекопаете с един 25тонен булдозер и да не броите територията между новите ви писти за такава, отредена за ски.  Толкова е просто, че чак безумно. Има и нещо друго, всички, които караме на Витоша, знаем, че най-хубавото там е неограничения избор от терени, по които може да се пускаш при достатъчно сняг.  За това и сега зоната може да изглежда голяма, но спускането със ски върху метър сняг имат минимален натиск върху растенията и почвата отдолу и не може да се сравнява с трамбоването, което упражнихте, за да изкорените клека под шлема на Банско.  За това сега вятърът ви издухва снега.  А на нас клека не ни пречи, а най-вече на природата ѝ помага да задържа по-дълго снежната покривка

В планината има място за всички, заявява с увереност арх. Емил Леков.  Така е, който плати на Цеко ще седне меко.

Единствената писта на Витоша – "Витошко лале" с дължина 1.5 км. имало сериозен проблем, тъй като финалът завърша направо в паркинга, което най-малкото не е безопасно.  Затова по план е предвидено пистата да завършва върху продължение, което ще се явява като покрив на паркинг. Леков допълни, че съществуващият триседалков лифт ще бъде заменен с бърз четириседалков, а за връзка между "Алеко" и долна станция на "Витошко лале", каквато в момента липсва, ще се използва въжена връзка тип асансьор.  От къде да започна.  Първо, пистата не свършва на паркинга, ами на плаца.  Сега ще ми кажете, че и писта „Стената" свършва на паркинг, защото откакто махнаха колчетата пред горната станция на кабинковия колите си паркират директно под бора, къде цяло София на времето си окачвахме раниците.  Нали уж нямаше да има бетон горе?!?  Ама вие не обичате във вашите курорти да има безплатни неща и като го построите този паркинг ще започнете да събирате парсата от хората, защото сега не можете.  Второ, този плац се ползва в единия край за писта за ски бягане.  Нали много я бранеше вашия патрон Ц. Минев.  Сега с този паркинг къде ще ѝ организирате старт/финала на тази писа?  А къде ще сложите трибуните на световната купа, която толкова силно искала да дойде на Витоша?  Абе пълен абсурд.  Колкото до „връзката тип асансьор" – това добре, ама не е достатъчно.  Защото сега тази връзка не се ползва толкова интензивно и не е никакъв проблем, че има стъпала, които се взимат за 3 минути.  Проблемът ще настане, когато това стане крайната станция на кабинката и 3 000 души на час ще трябва да пълзят нагоре-надолу.  Айде не ни баламосвайте, колко транспортни средства трябва да смени човек, преди да се спусне и 5 метра?  Сега е само един лифт.  Вашето брилянтно решение предполага 3.  Това са три опашки, три качвания, три слизания.  Браво!  Голям Архитект!

Частната инвестиция облекчава бюджет на страната, като разтоварва държавата от обществения натиск да инвестира за подобряване на условията за туризъм на гражданите в ски зона "Алеко". Бюджетът за стопанисването на природен парк "Витоша" е 147 хил. лв. годишно. Това са такива глупости.  Първо няма обществен натиск за оправянето на каквото и да било.  Второ, тези съоръжения не са държавни, за да е тя задължена.  Трето, вие не създавате условия за туризъм, а само за ски.  Четвърто, тези 147 хил. лв. Годишно за парка отиват за цялата планина, за пътеки, мостчета, табели.  Паркът не поддържа ски пистите и лифтовете.  Тук се смесват понятия.  Все едно аз като си купя компютър и на казвам, че съм облекчил държавата, щото тя трябва да ме образова.

Предстои продължение.

Етикети: Алеко, банско, Витоша ски, главен архитект, кмет, лифт, община, Становище

Ските и компартията

Днеска гледах едно предаване на Сашо Диков (повторение на „5 за 4", така пишеше и за това първоначално не можех да го намеря, но не е било „5 за 4", а предаването с описателно име „Без монтаж", озаглавено: „30 години от построяването на лифта (гондолата Ястребец) на к.к.Боровец", Източник: Канал 3, Излъчено на: 20.12. 2010, Гледано: 20), в което той, с типичния му стил да оставя включена камерата и да ни излъчи всичко, показа т.нар. „отпразнуване" на 30 годишнината от пускането на кабинковата въжена линия Боровец – Ястребец и ТУК.

За съжаление самият материал не го намерих в тяхната видеотека. Както и да е.

Докато гледах в захлас (все пак съм отявлен лифтолюбител, а на тази кабинка бая съм си отвисял) се замислих за това колко е ощетен нашият спорт – ските. Как той е в ръцете на хора без опит, ски-деятели без ерудиция или познания. Даже едни чужд език за парлама не знаят. (Темата за удивлението пред сънародниците ни, които владеят иностранни езици си заслужава своята разработка).

Но нека погледнем назад във времето:

Съвременните ски водят началото си от 1868 година, когато норвежецът Сондре Норхайм създал едни от първите модерни ски, които били по-здрави, по-стабилни и практични. По този начин се поставило началото на масовото използване на зимните аксесоари, тяхното постепенно усъвършенстване и появата на различните видове ски спортове. Започват и да се организират и първите зимни състезания, които не след дълго стават изключително популярни. Към онзи момент разбира се у нас е приложима репликата на Бенчо Дерманът от романа „Под игото" на Иван Вазов: „Та такива думи нито ги има на турски! Остави се бе, Кандов!"

Така или иначе в следосвобожденска България ските се появяват и по нашите планини, най-вече на Витоша над Княжево, Бояна и Драгалевци. С този нов спорт по принцип още от тогава се занимават или луди глави, или интелигентни хора, получили своето образование в чужбина. Така се стига до 13-14 декември 1931г., когато се състои Първият учредителен конгрес, на който се поставя началото на национална скиорска организация - Български ски съюз. В средата на май 1932 г. по време на заседание на ФИС, същият е приет за член на Международната федерация - ФИС. Интересно е, че председател на съюза и представител на конгреса е Стефан Чапрашиков. Той е една доста интересна фигура, тютюнев фабрикант, завършил право в Париж, от 1929г. е член на МОК и почетен председател на БОК. Той стои в основата на организацията по подготовката и участието на България на Зимните олимпийски игри в Гармиш Партенкирхен (Германия) и Берлин през 1936г. Благодарение на личното си приятелство с немския индустриалец Филип Реемстем той урежда дарение за БОК в размер от 20 000 марки през 1936 г., за да могат повече български състезатели участват в олимпийските игри. Въобще той е бил от поколението, за което е било дълг като всеки по-заможен българин да дарява на обществото. И той защитава това си кредо с дела. Най-напред дарява на държавата собствено място от 20 дка край Варна, където искал да се построи общодостъпен младежки лагер. Със завещанието си той дарява и на БОК къща на ул. „Шипка" №20, за да бъде построен Дом на българския спорт (Според тази статия адресът е ул. „Оборище"№20. В същата подробно е описано как това наследство бива разграбено). Завещава целия си архив и огромна библиотека на БАН. За съжаление нищо от това дарение не е запазено. След преврата на 9 септември 1944 г. и поради факта, че е свързан с Германия, той се самоубива близо до складовете си за тютюн край Кърджали.

За съжаление тази част от интелигенцията, която има отношение към планината и търсеща духовно извисяване, посредством досега с природата не е в състояние да влияе на развитието на планинския туризъм като цяло. Така Българският ски съюз просъществува до октомври 1944 г., когато настъпват реорганизации и неговата дейност се поема изцяло от нови хора. Година по-късно пък съюзът се обединява с БТС, БАК и ЮТС, под името Народен туристически съюз. От там насетне думата „съюз" като обединение на независими и свободомислещи интелигентни хора се заменя от казионната номенклатура на „комитет".

Така, толкова млад и без сериозни и устойчиви традиции в България към края на 40-те години, ските, както и туризма, попадат в полезрението на комунистическите скудоумци, които прекъсват пъпната връв на спорта с неговите корени и естествени процеси. Наследството на хора като Алеко Константинов и тогавашната интелигенция е зачеркнато с пролетарски устрем. От тогава ските престават да бъдат елитарен и смислен спорт за хора, търсещи духовно укрепване и извисяване чрез досега с природата и насладата от нейната красота. Аз не отричам някои позитиви от масовизирането на спорта, но като цяло налице са повече негативни тенденции, убиващи честта на истинския скиор и въобще планинар. Планираните ски курорти са адекватни за времето си, но през 70те и най-вече през 80те комплексната оценка и интердисциплинарният научен подход при тяхното изграждане отстъпва пред стахановския ударен труд. Същото се проявява в безумно просичане на писти, зададено не от експерти, а от партийни тюфлеци, подпряли шкембе на маса. За тях трасето е едно боцване с пръст на картата или сочене от долу с викове „дай натам, бутни го и това бре". Особено дейни са партийците в Благоевградско. Те ревнуват от други места и решават, че от всеки байр могат да направят курорт, без да се държи сметка за разумното и за нуждите на населението.

Така стигаме до репортажа на Сашо Диков (за тези, които не знаят, той си е скиорче от Троян и след края на спортната си кариера се преориентира към телевизията, поради това той се счита компетентен по темата за новите ски курорти.  Ако искате да чуете неговите излияния  по темата Витоша, може да посетите блога на  Silvercoin, където  колегата подробно е описал скандалния (просташки) коментар за Витоша на Диков). В него един бивш и един настоящ лифт-функционери разправяха за 30те години съществуване на кабинката, а и за това как се е стигнало до нейното изграждане. В този микс от носталгия и общи технически данни изпъкнаха няколко обстоятелства. Първото, че хората, който са правили лифта, не си подават носа извън нашата родина и така възможността им за адекватно сравнение е сведена до минимум. Второ, жарът при строителството, породен от надеждната за поминък у самоковлии е поувяхнал, тъй като собствениците на хотели сега си взимат готови екипи персонал от морето и така местните остават на сухо. Трето, цялото строителство на основание Решение № 1 на МС от 1980 (ако не бъркам) е било под знака на компартията. То не бяха първи, втори и трети секретари. Мина се през възхвала на Андрей Луканов, който освен скиор, знаел чужди езици и бил „насам натам", с една дума окумуш човек. Разбира се, не се мина и без едно возене на бившия първи Тодор Живков – Тато на едни ратрак, за да му покажат да какво иде реч. Цялото впечатление беше доста подтискащо за мен поне.

Ей тогава наистина ми стана жал за ските. Жал ми е, че всичко е било винаги в ръцете на някакви скудоумни партийци, та чак до наши дни когато техните наследници Георги Пирински и Цеко Минев (и двама председатели на БФСки) колят и бесят. Това са били винаги хората, които са решавали какви курорти и къде. Обаче тази работа е много по-сложна и изисква познания в различни области. Обаче щом арх. Леков е проектантът на републиката, какво да говорим.

Просто този репортаж отново надгради впечатленията ми за алкохол, подкупи, партийно строителство, лични амбиции на регионални функционери-деребеи. Това можете да го видите и от това интервю с екс спортния директор на БОК Павел Щърбанов (нещо като дясната ръка на Батето). Половината са старчески глупотевини и сладки спомени, но доста се впечатлих от начина, по който са взели решение да кандидатстваме за домакинство на зимни Олимпийски игри. Събра ли се, Батето им предложил и всички казали ашкулсум, давай да даваме. Дори и да не вярвате на всичко това, то поне общото послание мисля, че не се нуждае от коментар.

Етикети: БФСки, лифт, областен управител, община